Святата Библия | Служение на по-дълбок християнски живот

Служение на по-дълбок християнски живот

България


Святата Библия

Божието Слово ни учи: Че Библията, съдържаща 39 книги в Стария Завет и 27 книги в Новия Завет, е вдъхновеното Слово на Бог. Ние приемаме Библията като окончателен авторитет по всеки въпрос, касаещ поведението и делата на християнина. – 2 Тимотей 3:16-17; Притчи 30:5-6; Откровение 22:18-19.

Святата Библия е вдъхновеното слово на Бога и е единственият източник на знанието на Всемогъщия Бог към човешкия род. То е допирната точка между ограничения човек и неограничения Бог; и неговата главна цел е да даде на човечеството откровение от Бога (2 Тимотей 3:15-17). Библията е спомената като Святите Писания (Римляни 1:2; 2 Тимотей 3:15), Божествените словеса (Римляни 3:2; Евреи 5:12), Книгата Господна (Исая 34:16), Словото на Бога (Марк 7:13), Словото на Христос (Колосяни 3:16) и Словото на Живота (Филипяни 2:16). То се състои от две главни части: Стар и Нов Завет. Съдържа 66 книги; 39 от тях са в Стария Завет, а 27 – в Новия Завет. Библията оригинално е написана предимно на два езика: на иврит и на гръцки. Старият Завет беше написан на иврит и на арамейски (сирийски), докато Новият Завет беше написан на гръцки език. Над 40 автори, писали в коренно различни епохи, обхващащи над 1800 години, бяха използвани от Бога, за да напишат Библията. Въпреки, че те бяха съвсем различни по отношение на техните занятия, образование и социално положение, темата на техните писания беше една и съща, тъй като бяха вдъхновени от Святия Дух (2 Петрово 1:20-21). Боговдъхновеността на авторите може да бъде засвидетелствана от някои свойствени характеристики на Библията, които не се намират в никоя друга книга писана от човек. Тези характеристики включват: забележителното единство на Писанията въпреки факта, че техните автори принадлежат на различни епохи; Библията е отговор на нуждите на всички хора, независимо от тяхната раса или език; нейното превъзходство над всяка друга книга; влиянието й над личности и цели нации; нейното съхранение през вековете; нейните изпълнени пророчества (Исая 7:14; Езекил 36:19; 2 Летописи 7:19-20) и нейното съвършенство (Псалми 19:7; Яков 1:25).

Превъзходството на Библията (Исая 8:20; Псалми 119:89) я прави крайно необходима за всеки човек днес. Докато другите книги имат ограничено влияние върху човека, защото са продукт на ограниченото човешко мислене, Библията, която е Божието откровение за човека има решение за всеки проблем днес. По тази причина никое човешко обучение не е пълно, ако човек остава невежа по отношение на това, което ни дава Библията. Никой християнин не може да живее успешно без да се хване здраво за Библията, и никой християнски служител не е компетентен за служене на Църквата Христова без цялостно познаване на Библията (2 Тимотей 2:15). Без познаване на Библията християнските работници не могат да бъдат ефективни.

Централното послание на Библията е ХРИСТОС и НЕГОВОТО ДЕЛО НА ИЗКУПЛЕНИЕ (Йоан 20:31; Лука 24:25-27; Откровение 1:1). Той е скрит в Стария Завет и е изявен в Новия Завет. За да разберем напълно Библията и да тълкуваме вярно нейните послания, ние трябва първо да приемем Исус Христос като Спасител и да имаме ясно и определено преживяване на обръщане към Бога. Онези, които не познават Христос и онези, които имат погрешни схващания за Христос не могат да тълкуват Библията коректно, защото плътският човек не може да разбере духовните неща (1 Коринтяни 2:14).

Библията има служение към невярващите, така както и към вярващите. Към невярващите Библията носи осъждение поради греха, което води до покаяние и вяра в Христос Исус. Относно вярващите Библията има различни цели: да ги направи съвършени (Псалми 119:9,11), да им открие състоянието на сърцата им (Евреи 4:12; Еремия 17:9-10), да освети пътя на нозете им (Псалми 119:105, 130), да нахрани душата им (Второзаконие 8:3, Йоан 21:17; Псалми 19:10; Матей 4:4), да излекува тялото и душата им (Притчи 4:20-22; Псалми 107:20; Матей 8:8) Тя е мечът на Духа (Ефесяни 6:17; Матей 4:1-11), огледало за духовния ни човек (Яков 1:23); чук за осъждане и огън за пречистване (Еремия 23:29); семе за умножение (I Петрово 1:23); за изчистване на вярващите (Ефесяни 5:26; Йоан 15:3); дъжд и сняг за освежаване (Исая 55:10); злато за украсяване (Псалми 19:7-10); и сила, която дава живот и вяра (I Петрово 1:23; Римляни 10:17).

Библията е Боговдъхновено откровение за произхода и съдбата на всичко. Тя е силата от Бога за вечно спасение и тя е реален източник на помощ за тялото, душата и духът и в днешно време (Римляни 1:16; Йоан 15:7). Тя е Божията воля и завет към човека във всяка епоха, изявяваща Божият план за човека тук и сега, както и за живота отвъд. Тя е запис за Божието работене с човеците в миналото, в сегашното и бъдещето. Тя съдържа Божието послание на вечно спасение за всеки, който вярва в Христос и вечно наказание на онези, които се противопоставят на благата вест (Йоан 3:18,36).

Целта на Библията е да открие Бог на хората, да разкрие нуждата на човека от Бога и да покаже на човеците пътят към Бога. Хората не могат да намерят Бога чрез търсене, освен ако Бог не им се открие (Йов 11:7). Библията също показва на човека как да живее и благодарение на изпълнението на нейните пророчества, всичките човешки потребности са посрещнати. Ние получаваме спасение, освещение, кръщение в Святия Дух, изцеление, освобождение, защита и т.н.

За да извлечем максимална полза от изучаването на Библията трябва да премахнем всички препятствия пред духовната ни възприемчивост. Това включва: закоравеното сърце (Матей 13:3-6, 18-21), колебанието между две мнения (Яков 1:8; Марк 4:15-17), гордостта (Второзаконие 8:11-14; Псалми 101:5; Притчи 18:12), плътските желания (I Коринтяни 3:1-5), и неверието (Матей 13:58).

Всеки вярващ в църквата днес може да извлече полза от скритите съкровища в Библията. Но това изисква жертви от наша страна. Съкровищата не могат да бъдат открити освен чрез ревностно търсене и копаене. По същия начин, дълбоките Библейски истини трябва да бъдат издирвани и правейки това, ние ще откриваме все повече от Христос (Колосяни 2:3; Йоан 5:39). От вярващите се изисква сериозна духовна подготовка, за да открият тези съкровища, които биха ги порастили до пълнотата на Христовия ръст. Трябва да имаме силна любов към истината заради самите себе си (Псалми 119:40,47,54,72,103); върховна любов към Бога (Матей 22:37; Второзаконие 30:6; Псалми 73:25); и силно желание да познаваме повече от Него (Псалми 42:1-2; 63:1). Също така, трябва да имаме силно желание да Го направим познат и на другите (Притчи 11:24-26; Римляни 9:1-3), готовност да правиш лични жертви, за да се учиш (Матей 13:44-46; 12:42), да имаш усещане за недостиг на знания и зависимост от Божественото обучение, както и готовност да практикуваш това, което си научил (Псалми 119:60,101,106; Яков 1:22-25; Ездра 7:10). Други изисквания са: да си поставиш за цел да знаеш и да вършиш цялата истина (Псалми 119:63; 57:7; 108:1) и да развиваш такова състояние на ума, което няма да се отклонява в промишляване за плътта (Римляни 13:14; Матей 26:41).

Повече от всичко, от което се нуждаем, е навика ни редовно да се молим, покорявайки се на цялата Божия воля и Неговото Слово, което ще ни доведе до откриването на съкровищата, скрити в Библията.



"Следвайте мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа" Евреи 12:14