Божието Слово ни учи: Че покаянието е цялостно обръщане от всички грехове и измамни удоволствия и то се изисква от всеки грешник, преди да може истински и резултатно да повярва в Исус с вяра, която спасява – Притчи 28:13; Исая 55:7; Езекил 18:21-23; Марк 1:15; Марк 1:15; Лука 3:19; 20:20-21; 2 Коринтяни 7:10; Евреи 6:1-3.
Покаянието е съзнателно обръщане от злото, неподчинението, греха и идолопоклонството. То е също обръщане от Сатана към Живия Бог (Йона 3:8-10; Притчи 28:13; Матей 12:41). Покаянието извиква промяна в ума и в целта на живота и променя всички някогашни действия. То предизвиква скръб по Бога (2 Коринтяни 7:10), която кара някогашния грешник да погледне на греха с отвращение. Скръбта по Бога кара грешника или отпадналия от вярата да се обърне от греха. Тя също предизвиква погнуса и омраза към греха. Душевната болка на дълбоко милостивия Бог е предпоставка за нуждата ни от покаяние (2 Петрово 3:9). Покаянието е началото на процеса на възстановяване за грешниците и отпадналите от вярата. То е различно от сълзливото разкаяние, което е просто израз на съжаление поради последствията от греха (2 Летописи 7:14). То е заповед от Бог към всеки човек (Езекиил 14:6; 18:30).
Покаянието е централна тема на благата вест. Учението и поучаването върху темата “покаяние” е от основно значение за разпространението на евангелието. То е основен камък измежду главните учения на Новозаветната Църква. Неговото жизненоважно място се подчертава от честотата, с която се среща, особено в Новия Завет. Думи като “покаяние”, “покайва се” и “каещ се” се срещат повече от 60 пъти само в Новия Завет. То беше ключовата дума в проповядването на Христос, а така също и същността на благовестителските послания на апостолите. Исус многократно наблягаше, че Неговата мисия беше да подсигури възможността за покаяние на грешниците (Матей 9:13; Марк 2:17; Лука 5:32; Деяния 3:18-19,26; 11:18). Така също и Йоан Кръстител, предшественикът на Господа, основа върху покаянието своите огнени послания в пустинята (Лука 3:3-8). В началото на Своето служение, Исус проповядваше покаяние (Матей 4:17). Неговото прощално послание към последователите Му, малко преди да бъде взет в Небето, беше фокусирано върху покаянието (Лука 24:45-47). Това беше така поради факта, че покаянието е най-важното нещо за примиряването на човека с Бога. От Своята висока и славна позиция, Господ и днес увещава отпадналите църкви да се покаят (Откровение 2:4-5; 3:3). Петър и апостолите последваха примера на Господ и направиха учението за покаянието основна тема в техните проповеди (Деяния 2:38; 17:30). Апостол Павел, изпратен да проповядва на езичниците, не се различава нито от Господ, нито от другите апостоли по въпроса за необходимостта от покаяние, за да получат грешниците или отпадналите от вярата Божията милост. Покаянието трябва да бъде проповядвано на всички човеци в името на Господ Исус Христос (Лука 24:47). Грешниците и отпадналите от вярата трябва да узнаят, че никой не е изключен от призива на евангелието за покаяние, защото само чрез него могат да бъдат получени многобройните благословения, които следват прощението на греховете.
Покаянието, обаче, не съществува независимо от вярата. Спасителната вяра включва промяна на ума на този, който се е покаял (Евреи 11:9; Захарий 8:14; Деяния 20:21). И покаянието, и вярата са резултат от благодатта, създаваща съвършено различна ориентация на някогашния грешник. Делата не произвеждат покаяние (Тимотей 1:9; Римляни 3:27-28; 4:1-8; 6:23; Ефесяни 2:8). Но пък е необходимо покаянието да произведе дела, в противен случай то е неистинско (Яков 2:14-26; Ефесяни 2:9-10; Тит 2:5-8).
Истинското покаяние изявява характерно отношение към греха (2 Коринтяни 7:10-11; Псалм 38:18; 51:17; 4 Царе 12:13). От момента на истинското покаяние човек се отнася към греха с презрение. Не може да се каже, че някой грешник или отпаднал от вярата се е покаял истински, ако той още намира извинения за греха. Това е така, защото по своята същност грехът е крайно отвратителен. Затова, нуждата от покаяние на грешниците трябва да бъде центърът, около който да се изгради всяко послание на изкупление.
Практическата страна на покаянието е възвръщането, което е акт на поправка на всички минали грешки и очистване на съвестта спрямо Бога и човеците. Бог очаква покаялият се грешник или отпаднал от вярата да коригира всяка грешка, която е направил спрямо другите. Възвръщането безспорно е неразделна част от истинското покаяние (Битие 20:1-18; Числа 5:6-8; 4 Царе 8:1-6; Езекиил 33:14-16; Матей 5:23,24; Деяния 24:16). Чрез покаянието егоцентризмът дава място на Богоцентризма. Прощението на греха е достижимо само за онези, които се покаят, защото така те стават достойни за Божията милост.
Покаянието отваря път за благодат от Бога. То ни осигурява прощението на греховете (Исая 55:7; Притчи 28:13; Лука 24:47; Деяния 2:38; 3:19). Чрез него грешниците получават оправдание и биват приети от Бога (Йоан 1:12-13; Галатяни 3:8; 2:16; Римляни 8:1; 5:12). И отгоре на всичко, има радост в Небето, радост за Бог, Христос и небесните воинства, когато един грешник се кае (Лука 15:7,10-24). Покаянието е съществено учение, което прави вътрешна промяна и носи истински живот, докато се задейства живота на вяра.
