Божието Слово ни учи: Че Възвръщането е поправяне на грешките, които сме извършили срещу нашите ближни; връщане на откраднатите неща на законните им собственици; изплащане на дълговете; връщане при онези, които сме измамили, правейки изповед пред засегнатите и извинявайки се на онези, които сме оклеветили, така че да имаме чиста съвест пред Бога и човеците – Битие 20:1-8,14-18; Изход 22:1-7; Левит 6:1-7; Числа 5:6-8; Притчи 6:31; Матей 5:23-24; Лука 19:8-9; Деяния 23:1-5; 24:16; Яков 4:17; 5:6.

Възвръщането е поправяне на грешките, които сме извършили срещу нашите ближни; връщане на откраднатите неща на законните им собственици; изплащане на дълговете; връщане при онези, които сме измамили, правейки изповед пред засегнатите и извинявайки се на онези, които сме оклеветили, така че да имаме чиста съвест пред Бога и човеците. Това се прави независимо дали засегнатият човек знае или не, защото Бог винаги знае (Евреи 4:13).

Ние получаваме прошка когато изповядаме и изоставяме греховете си. Ние биваме изчистени с кръвта на нашия Господ Исус Христос (Притчи 28:13; I Йоан 1:9). Когато някой съгрешава против Бога, често откриваме, че други хора страдат в резултат на този грях. Истина е също, че когато човек съгрешава против ближния си, той съгрешава и срещу Бога също, защото една от Божиите заповеди е била нарушена. Бог с готовност прощава греховете, направени срещу Него, когато има изповядване и изоставяне на греха. Обаче Бог изисква всеки човек да компенсира хората, които е засегнал или оклеветил, това един от белезите за истинско покаяние. Ние трябва да принасяме плод, който да покаже на всички, че сме станали наистина ново създание (Лука 3:8-14; Римляни 8:1-2; Деяния 24:16; 2 Коринтяни 5:17). Правейки възвръщане ние си подсигуряваме, че имаме правилно отношение към нашите ближни след като сме се примирили с Бога.

Библейското учение за възвръщането на практика и като правило обхваща всички периоди (диспенсации), през които Бог работи в човека, чак до нашите дни. Откровението за Божията воля и Слово по въпроса за възвръщането беше изявено на човеците още преди Мойсеевия закон (Битие 20:6-7; Римляни 1:19-20).По тази причина, това библейско учение, което беше установено много години преди идването на закона, не можеше да бъде премахнато със закона. Възвръщането е част от моралния закон. Повечето от греховете, които човек прави срещу Бога, касаят и нашите ближни. Така че покаянието спрямо Бога за чадата на Израел включваше и възвръщане спрямо човеците на всяко имущество, придобито с измама, лъжа или неискреност от всякакъв род (Изход 21:18-19,22,26-36; 22:1-15; Левит 6:2-5; Числа 5:6-8). Властниците в Израел изповядваха и поучаваха това учение за възвръщането. И за днешните управители е жизненоважно, при управлението на светските и духовни дела, да отразяват обвързаността си с Божиите морални изисквания към всички човеци (2 Царе 16:5-8; 19:16-23; Притчи 6:30-31; 3 Царе 20:34; 4 Царе 8:1-6).

Пророците на Израел също проповядваха, разясняваха и наблягаха на необходимостта от извършването на възвръщане от всеки Израилтянски отстъпник, който се обръща отново към Бога (Неемия 5:6-13). Пророците заявяваха и пророкуваха много неща за идването на Христос и за изкупителната жертва. Те бързо осъзнаваха нуждата от кръвта на агнето за изчистването на греховете, а така също не подценяваха Божието изискване за необходимостта от възвръщане. Служението на проповедниците днес е подобно на това на старозаветните пророци. Възвръщането е Христово учение, подкрепящо Неговото Слово, че “небето и земята ще преминат, но ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне”. Всеки вярващ трябва ревностно и чистосърдечно да се сражава и да практикува всичко, което Христос ни учи (Матей 18:15-17; Лука 17:3-5; Лука 19:8-10).

Срещата на Закхей с Исус Христос ни дава допълнителен урок. Закхей не искаше нищо да стои между него и спасението му – нито дори неговото богатство, особено оная част от него, която беше придобита с неправда. Въпреки, че хората мърмореха за това как Исус дойде да преседи при грешен човек, Исус оповести, че спасението дойде в дома на Закхей, тъй като той беше син на Авраам не само по плът, но сега вече и заради вярата си, която го подтикна да въведе в ред живота си и напълно да последва Господа. Опитността на спасението кара човек да възвърне всички притежания, които по право принадлежат на другиго.

Апостолите в ранната църква също практикуваха и поучаваха възвръщането. Фактически, цялата Църква на Бога живееше с това поучение (Матей 28:19-20; Йоан 14:26; Деяния 2:42; 16:4-5; Филимон 7-21). Правилата за живеене в правда са точно толкова високи (ако не и по високи) в епохата на благодатта, колкото онези в Стария Завет. Възвръщането е също толкова част от Благата вест, колкото покаянието или водното кръщение. Това не е себеправеден акт, с който ние заслужаваме своето прощение. Когато човек е спасен, той не само че няма да върши делата на правдата с пари от кражба, нечисти печалби и неплатени задължения; той също така ще изповяда лъжите си, клеветническите си доклади, несправедливите критики, омраза, злонамереност – всички ония неща, чрез които някой може да е наранил другите с думи или дела. Някой може да каже: “брат ми или сестра ми не знаят, че аз съм говорил зло за него (нея)”. Но какво ще кажеш за човека, с когото си говорил? Без съмнение ти си му навредил защото, разбира се, той го е разказал и на други. Трябва да отидеш при този, на когото си говорил и да си признаеш. По-добре е да поправим всички минали грешки тук и сега, отколкото да се срещнеш с тях във вечността. Великият “Съветник” никога не пропуска случай да мине преди нас и да смекчи сърцата на тези, срещу които сме съгрешили (I Тимотей 5:24).

Правенето на възвръщане може да бъде оприличено на духовна битка, в която ние се нуждаем от Божията помощ и мъдрост, Бог да гарантира за нас и да угаси всички огнени стрели на нечестивия (Ефесяни 6:10-12,16). Някои възвръщания са деликатни. Това са възвръщания, които могат да въвлекат или да нанесат вреда или щета на други, които може да не са спасени; или да има нужда от публикуване на списък с имена или фирми, които могат да въздействат враждебно на други хора. Това също включва случаите, за които нямаме ясно водителство от Божието Слово какви стъпки да предприемем. За такива деликатни възвръщания ние имаме нужда от гореща молитва, мъдрост и съветване от пълни със Святия Дух проповедници на Божието Слово, които вярват и поучават всички Божии съвети (Притчи 11:14;15:22; 24:6).

Гражданските закони в страната могат не винаги да дават насока по въпроса на възвръщането. Например, законът може да предвижда времево ограничение за определени видове задължения и ангажименти, след изтичането на което те отпадат; но не е така с дълговете пред Бога. Времето не може да унищожи моралните задължения. Възвръщането обикновено се обмисля по време на спасението, защото Бог ще прости само, ако човек има желание, доколкото е в неговата сила да поправи всяка грешка, която е направил срещу другите. Трябва да бъдем готови да правим възвръщане колкото и пъти да ни се наложи през целия ни християнски живот когато сме наранили други, например – поради погрешна преценка (Деяния 23:1-5, Матей 5:23-24).

Бог изисква възвръщането да бъде направено. По-далечната полза от възвръщането е отправянето на неоспоримо свидетелство към хората, които по друг начин може би никога няма да се заслушат сериозно в благовестието. Религия, която принуждава човека да плати своите задължения, да възвърне откраднатото и да разкрие неговите злодеяния, печели доверието на хората от света.

Когато възвръщането е направено и миналите грешки са поправени, Божият мир нахлува в сърцето на вярващия. Има доверие между Бог и молещия се, и вярващият реализира напредък в своя християнски живот, тъй като чувството на вина е премахнато (Римляни 8:1-2).