Оправдание | Служение на по-дълбок християнски живот

Служение на по-дълбок християнски живот

България


Оправдание

Божието Слово ни учи: Че Оправданието (или Обновлението) е акт на Божията благодат, чрез който човек получава милост и опрощаване на греховете и е счетен за праведен пред Бога чрез вяра в изкупителната кръв на Исус, заставайки пред Бога като че ли той/тя или те никога не са съгрешили – Псалми 32:1-2; Исая 1:18; Михей 7:19; Йоан 3:3-8; Деяния 13:38-39; Римляни 3:24-30; 4:6-16; 5:1-2; 2 Коринтяни 5:17-21; Галатяни 2:16; Деяния 2:38; 8:8-9; Тит 3:5; I Петрово 1:23.

Оправданието е акт на Божията благодат, чрез който човек получава милост и опрощаване на греховете и е счетен за праведен пред Бога чрез вяра в изкупителната кръв на Исус. Изчистен по този начин от всяка виновност поради греха, обновеният човек застава пред Бога сякаш никога не е съгрешавал. Сега той е напълно простен, греховете му – забравени и Бог гледа на този изкупен човек вече не на основата на личните му заслуги, но в светлината на това, което Христос извърши за човечеството чрез Неговата заместваща смърт на кръста на Голгота (Псалм 32:1-2; Исая 1:18; Михей 7:19; Деяния 13:38).

Ако напълно оценяваме ползите от спасението в Христос Исус, ще признаем крайната безпомощност и безнадежност на човека. Като знаем, че човек е неспособен сам да разреши проблема си с греха или да промени проклятието над своята вечна съдба (Исая 59:8), нуждата от оправдание става очевидна. За да бъде удовлетворен стандарта на Божествената справедливост е нужно да се плати необходимата цена. На човек му липсва както способност, така и чистота, за да направи това. Именно затова се изисква жертвата на безупречно чистия Божий Агнец, неопетнен и без недостатък, за да плати необходимия откуп с кръвта си за изкупление на човешките грехове. Поучително е тук да отбележим, че природата на греха не е нещо, което човек може сам да владее или да отстрани, чрез вършене на добри дела (Ефесяни 2:8-9). Точно както обрязването не можа да оправдае Евреите, и както водното кръщение не можа да оправдае Езичниците, така също стандарта на Божията праведност и святост не може да се постигне чрез членуване в църква или взимане на Господна вечеря. Само вяра в изкупителното дело на Исус Христос на кръста може да увери каещата се душа, че е напълно оправдана чрез вяра в благодатта на Исус. Както беше подчертано по-горе, това учение трябва да се проучи по-отблизо в три аспекта: Изкуплението чрез кръвта на Исус Христос, Необходимостта от вяра и Доказателството за Оправданието. Битие 2:16-17 гласи: “И Господ Бог заповяда на човека казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него, защото в деня когато ядеш от него непременно ще умреш”. Божиите незаличими думи, разкрити ни в Святото Писание, не могат да бъдат променени (Исая 55:11). “Небето и земята ще преминат, но Моето Слово няма да премине” (Матей 24:25). Адам и Ева, след като ядоха забранения плод, бяха все още физически в Едемската градина, но умряха духовно и се отчуждиха от Бога и от Неговото Царство. Те не можеха да отстранят тази присъда, което само по себе си ни показва невъзможността на човешките дела и личните усилия в получаването на спасение, освен ако човек не бъде новороден (Йоан 3:3).Нужен беше Месия – някой с необходимите качества, надежден и съвършено чист, за да посрещне Божествения стандарт и така да удовлетвори Божията безапелационна присъда. Затова Христос понесе греховете с Божията помощ и според както беше предсказано в Писанията (Римляни 3:25). Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят (I Йоан 2:2; Деяния 4:12). И чрез Христовото благодатно дело беше решен проблемът с греха и беше осигурено примиряването на човека с Бога (Исая 44:22; Римляни 5:9).

Въпреки че Христовото изкупление на кръста гарантира всеобщо подсигуряване на спасението на човечеството, то може да бъде получено само на базата на лична вяра в Христос Исус. Грешникът, който търси спасение, трябва да предприеме необходимата стъпка на вяра в кръвта на Исус. Апостол Павел говори за това в неговото послание към Римляните 5:1. “И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез Нашия Господ Исус Христос”. “Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях, но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини с вяра в ония, които го чуха” (Евреи 4:2; 11:6).

Бидейки спасени чрез вяра в нашия Господ Исус Христос, изкупеният има доказателство в неговия нов живот, което му дава увереност за неговото оправдание (2 Коринтяни 5:17). За да упазят своята надежда апостол Павел увещава повярвалите в Ефес: “И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада; и ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма” (Ефесяни 5:1-2). Преди да бъде оправдан, грешникът е вършил делата на плътта, както са изброени в Галатяни 5:19-21. Но като ново създание, той изявява плода на Духа (Галатяни 5:22-23). Следователно, в стила на живот, в говоренето, в поведението и характера, изкупеният прилича повече на Христос, оживотворяван от Божия Дух. Погрешното схващане за оправдание чрез дела, като част от човешките религии, е противно на оправданието чрез вяра, защото то отрича благодатта на Бога и позори кръвта на Христос.

Пасажът от съборното послание на Яков 2:14-26 може да бъдат тълкувани погрешно от тези, които четат повърхностно Писанията. Там апостолът пита: “Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е мъртва?” Това, което Яков подчертава тук е, че делата са естествено допълнение и следствие на оправданието чрез вяра. Трябва да се има предвид, че глава 4, в посланието на апостол Павел към Римляните, е по същество доктринална, и практиката е основана на доктрината, докато посланието на Яков е по същество практическо, а доктриналните елементи в него са странични.

Така че, макар и в известен смисъл човек да се оправдава чрез вяра, без дела, от друга страна ние виждаме, че “чрез дела се оправдава човек, не само чрез вяра”. Оправданието чрез вяра е пред Бога; оправданието чрез дела е пред човеците. Иначе казано, нито едно от двете не е изключено: нито вярата важи без дела, нито делата важат без вяра.



"Следвайте мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа" Евреи 12:14