Божието Слово ни учи: Че водното кръщение е съществен елемент от нашето покорство след нашето примиряване с Бога. Водното кръщение е еднократно потапяне (не трикратно) “В името на Отца и Сина, и Святия Дух”, както ни заръча Исус – Матей 28:19; 3:13-17; Марк 16:15-16; Деяния 2:38; 8:38-39; 19:1-6; Римляни 6:4-5.

Водното кръщение е едно от основните учения на Господ Исус Христос, както и едно от ученията, които най-често са погрешно разбрани и поучавани от съвременните учители и проповедници. Някой, в едната крайност, вярват че то не е необходимо, поради злоупотребата с него от номиналните християни, докато други, в другата крайност, вярват, че без водно кръщение не можем да бъдем спасени. В средата има и друга група, които вярват, че макар и да е необходимо, то трябва да бъде давано само в името на Исус. Всички те грешат, защото Исус Христос заповяда водното кръщение да бъде давано в името на Отца, и на Сина, и на Святия Дух (Матей 28:19). Да се прави каквото и да било друго е неподчинение на Исус Христос.

Думата кръщение идва от гръцката дума ‘baptiso‘, което означава ‘да потопя вътре в течност’. Това показва истинската форма на кръщението, чрез потапяне във вода. Потапянето изразява отъждествяването ни с погребването на Христа при Неговата смърт, а изправянето ни за нов живот е отъждествяване с Неговото възкресение (Римляни 6:3-5; Колосяни 2:12). При кръщението вярващият показва вярата си в Христовата смърт за неговите грехове и възкресението на Христа – за неговото оправдание: така че, ако умре, той ще бъде възкресен при възкресението на мъртвите; и така той погребва стария си живот и възкръсва, за да ходи в нов живот с Христос. Потапянето се извършва само веднъж, не три пъти. Исус Христос се потопи в река Йордан само веднъж (Матей 3:16); скопецът от Етиопия също се потопи във водата само веднъж (Деяния 8:38).

Когато ние се подчиним на заповедта за водното кръщение, това е едно публично изповядване на Христа. Затова то е една публична церемония, която свидетелства на всички, че някой е придобит за Христа (Галатяни 3:27). Исус ни заповяда да проповядваме на грешниците и когато някой се обърне и повярва благовестието, да бъде кръстен. Това потвърждава, че водното кръщение е за онези, които изцяло са се покаяли от техните грехове (Деяния 2:38). Това също потвърждава, че само възрастни, които могат да упражняват вяра, могат да бъдат кръстени (Матей 28:19; Марк 16:15; Лука 24:47; Деяния 10:9-10; 20:21; Марк 1:14-15). По принцип е грешка да се кръщават деца, които не са достигнали до периода, в който могат да бъдат отговорни за действията си, както се прави в някои ортодоксални църкви.

Страниците на Новия Завет са пълни с пасажи за водното кръщение. В Матей 3:13-17 Исус Христос се подчини на Йоан Кръстител, за да приеме водно кръщение и да изпълни това, което е право. Свидетелството на Бог-Отец за служението на Неговия Син, Исус Христос, чрез слизането на Святия Дух над Него, дадено в момента, когато Той излезе от водата след водното кръщение, беше израз на Божието съгласие и одобрение на този акт. Христовата заповед в Матей 28:19 беше повторена в Марк 16:16. Апостолите също продължиха да кръщават в подчинение на заповедта на Христос: повярвалите в деня на Петдесятница (Деяния 2:37-42,47); скопеца от Етиопия (Деяния 8:36-37), повярвалите в Самария (Деяния 8:12-13), Корнилий и роднините му (Деяния 10:47,48); тъмничния началник във Филипи (Деяния 16:30-33); Ефеските последователи (Деяния 19:5).

Спасението не идва чрез водното кръщение, а чрез благодат чрез вяра в изкупителната кръв на Исус Христос (Ефесяни 1:7; 2:8-9; I Йоан 1:7,9; Евреи 9:22; Матей 26:28; Йоан 1:12; 3:16-17; I Петрово 3:21). В писанията се изброяват редица примери на хора, които бяха спасени без извършването на водно кръщение като предварително условие: паралитика, изцелен от Исус Христос (Матей 9:1-7); жената, която изми нозете на Исус със сълзите си и ги изтри с косите си (Лука 7:36-50); Закхей (Лука 19:1-10); крадеца на кръста (Лука 24:39-43); скопеца от Етиопия (Деяния 8:30-37); онези, които повярваха в Антиохия (Деяния 11:20-21). Савел от Тарсис беше наречен ‘брате Савле’ от Ананий преди да приеме водно кръщение (Деяния 9:17).

Исус положи стандарта на водното кръщение и то трябва да се прави в името на Отца, и на Сина, и на Святия Дух (Матей 28:19). Всеки вярващ, в покорство на Христовите заповеди, трябва да се подчини на това постановление за водно кръщение. Важността на водното кръщение беше изразена от Исус Христос в Неговите прощални думи. Той каза, “Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен”. Човешкото мнение не може да опровергае позицията на Писанието (Матей 28:19). Веднъж покаял се от греховете си, задължително човек трябва да приеме водно кръщение както е предвидено в Писанията (Римляни 6:3,4). Ранната църква поддържаше тази практика. Повярвалите биваха кръстени във вода скоро след тяхното обръщане (Деяния 2:41; 8:37-38; 16:30-31,33).

Затова от всеки повярвал се изисква да отстъпи пред тази важна заповед. Пасторите трябва да вложат най-доброто от себе си, за да окуражат техните паства да се отнесат с най-голяма сериозност към тази практика. Деяния 20:28 казва: “Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Святия Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със Собствената Си кръв”. Петър окуражава своите слушатели “да се покаят и всеки един да се кръсти… за прощаване на греховете.”