Цялостно освещение | Служение на по-дълбок християнски живот

Служение на по-дълбок християнски живот

България


Цялостно освещение

Божието Слово ни учи: Че цялостното освещение е определен акт на Божията благодат, следващ новорождението, чрез който сърцето на вярващия бива очистено и направено свято. Това не може да се постигне постепенно чрез дела, усилия или самоналагане, но е получено чрез вяра в освещаващата кръв на Исус Христос. Святостта в живота и чистотата на сърцето са в центъра на християнския живот – Лука 1:74-75; Йоан 17:15-17; I Солунци 4:3,7-8; 5:22-24; Ефесяни 5:25-27; Евреи 2:11; 10:10,14; 13:11-12; Тит 2:11-14; I Йоан 1:7; Евреи 12:14; I Петрово 1:14-16.

Учението за цялостното освещение заема централно място в Божия промисъл. То е центъра или ядрото на християнското поучение. В такъв случай, какво е значението на думата ОСВЕЩЕНИЕ? Тази дума означава: да направя посветен или свят; да отделя настрана за религиозна цел; да освободя от грях; да изчистя от морална поквара и осквернение; акт на Божията благодат, чрез който хората биват изчистени, т.е. отчуждават се от греха и от света, и биват изпълнени с Божията възвишена любов; да изчисти, за да приготви за Божествена служба и за участие в святите неща; да освободи от силата на греха; да бъде освободен от силата на унищожения грях. ОСВЕЩЕНИЕТО е благодатната работа на Святия Дух, не на делата, не на растежа, не на смъртта, нито на чистилището. Бог има способност да унищожи греха. Освещението е действие на Божия Дух върху онези, които са вече в Христа. Тези, които действително са призовани и обновени, чрез сътворяването на ново сърце и нов дух вътре в тях, имат нужда по-нататък да бъдат осветени чрез силата на Христовата смърт и възкресение, Неговото Слово и Неговия Дух.

Освещението е мигновена опитност, дадена на вярващия, за да го направи способен да остане верен на Бога без склонност към заблуди или към отвръщане от Господ. То не е продължителен или еднообразен процес на растеж. Ти не порастваш КЪМ освещение, но ти растеш В освещение. Ние никога не можем да пораснем в това, което Бог по необходимост трябва да направи за нас. И отново, освещението не става при умирането. Да приемем това, означава да кажем, че смъртта не е нашия последен враг, който ще бъде унищожен (I Коринтяни 15:26). Нито сме очистени от първоначалната ни нечистота (която естествено носим от света), чрез Водното кръщение. Цялостното освещение не е от дела, но е то делото на Бога, извършено от Святия Дух. ‘Святост’, ‘Съвършенство’ и ‘Освещение’ са взаимозаменими изрази. ‘Святост’ означава цялостно освобождение от греха; пълнота, духовно здраве, нравствена почтеност и чистота. Здравето означава липса на болест. По същият начин святостта означава липса на грях (Лука 1:74-75; Псалм 29:2; 93:5; I Петрово 1:16; Евреи 12:14). ‘Съвършенство’ означава, че няма липса на нещо, което трябва да го има. Съвършенството, което Бог изисква и осъществява в онези, които ревностно просят с вяра, е очистването на сърцата ни; възлюбването на всеки вярващ, така както Христос ни възлюби и възлюбването на ближния като себе си. Нищо по-малко от това не е желателно и нищо повече от това не се изисква (Колосяни 1:28). Цялостното освещение се описва с изразите ‘очистено сърце’ или ‘чисто сърце’. Тези описателни изрази показват начина, по който може да се разбере, дали човек е имал такова преживяване (Псалм 24:3-4; Матей 5:8). Библията ни учи, че всички Божии деца трябва да бъдат като Исус в отделянето си от света, в чистотата и в любовта. Ние трябва да бъдем вътрешно чисти и спокойни, в противен случай ще бъдем оставени да се провалим. Безупречен е животът, в който Бог не вижда нищо за наказание. Ние не можем да бъдем безупречни пред всички, но можем да бъдем безупречни пред Бог. Когато Бог изпитва осветеното сърце, Той намира, че всичко, което то притежава е в хармония с Него. Сърцето на осветения е трон, на който Бог царува без конкуренция; империя, където Той упражнява неоспорими и непроверявани от никого власт и права.

Как ставаше някога освещението? Най-напред, трябва да има определено отделяне и отказване от всеки грях и проява на зло, безнравственост и всяко нечисто нещо (I Солунци 5:22; 2 Коринтяни 6:17; 2 Тимотей 2:21). След това, трябва ПЪЛНО посвещение. Това е да предадем себе си на Бог по много ясен начин. Първо, ние Му даваме ВСИЧКО, което СМЕ. Това означава никога повече да не претендираме за собствеността върху себе си (Лука 9:60; Римляни 12:1-2). Второ, ние предаваме тялото си за Божията слава, не заради някакви себични мотиви или цели, а с осъзнаването и съобразяването ни с факта, че ние сме купени със скъпоценната кръв на Исус. Трето, ние предаваме СЕБЕ СИ ЗА СЛУЖЕНИЕ (Йоан 13:12-17). Ние не би трябвало да слагаме ударение само на това, че сме свещеници на Бога, но и на това, че сме Негови слуги. По този въпрос Исус ни показа как да се посветим и отдадем на служение. Измиването на краката беше работа на слуга. Така ние също трябва да се научим да вършим най-скромната дейност всред вярващите и да не чакаме похвали. Четвърто, ние трябва да умрем за себе си. “Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно,; но ако умре, дава много плод…” (Йоан 12:24-25). Посвещението е идване пред Бога с нашите минали, настоящи и бъдещи индивидуалност, притежания, мъдрост, таланти, интелект, пари, влияние, позиция в семейството и в църквата, и да ги отдадем на Бога. Ние се отделяме и посвещаваме на Бога, а Той, от Негова страна, с готовност извършва Неговата част и ни дава определената опитност на Цялостното Освещение. Това е дело на Бога, определен акт на Божията благодат в сърцето на вярващия (Евреи 2:11; 13:12-13).

По какви благодатни начини вярващият получава тази опитност? Опитността на освещението включва:

  • Словото на Бога (Йоан 15:3);
  • Кръвта на Исус (Евреи 13:12-13);
  • Вяра в Господа (Деяния 26:18);
  • Духът на Бога
  • Самият Бог (I Солунци 2:23).

Ние не получаваме освещението само чрез изучаване на Словото. Ние имаме нужда да се молим с вяра. Ние трябва да вярваме, че освещението е възможно, преди да можем да го поискаме с вяра. Също, ние трябва да осъзнаваме, че е Божията воля да бъдем направени святи (I Солунци 4:3-8; I Йоан 5:14-15). Без святост, никой няма да види Господа. Святостта, за която става дума, не е само някаква теоретична святост, но святост на дело, в която вярващите вземат участие, защото са предали целия си живот на Бог чрез Христа. Тази святост извършва нещо в нашите сърца, което ни прави да живеем правилно. Ние трябва да го желаем, (Марк 11:24), и да се молим с истински изгарящо желание.

Какъв трябва да бъде нашият отговор на това учение? Библията ни учи, че вярващите могат да бъдат изцяло осветени (I Солунци 5:23). Ние не би трябвало да ставаме виновни като заобикаляме Словото. Това учение поставя голяма и тежка отговорност върху всички проповедници на Словото да го поучават; да бъдат участници в преживяването (I Тимотей 4:12; 2 Тимотей 2:6), и да полагат усилия да разберат и да узнаят как да го изложат в поучението си (2 Тимотей 2:15; Тит 1:9; Йоан 7:46); вярно и ефективно да поучават всички вярващи без страх или компромис, защото относно всички неща на Духа, ние не би трябвало да възпираме или да отнемаме истината от нашите събрания (2 Тимотей 2:2). Нека да окуражаваме всички вярващи да станат участници в благословението. Тази християнска опитност може да бъде съхранена през целия живот, ако този, който я получава, си осигури постоянното пребъдване в Христос чрез бдение и молитва (Йоан 15:4; Марк 13:32-35). Като сме предупредени да държим здраво това, което е добро, единственото приемливо нещо, което осветеният вярващ трябва да направи е да спре да разгневява Святия Дух (Ефесяни 4:30-31); да се откаже да изпада отново в язвително и ожесточено състояние на духа си, никога да не се въвлича в безполезни разговори (Ефесяни 5:3-4), грубо критикуване, лошо говорене и намиране на недостатъци, себеугаждане и предубеждение, нетърпение, леност и небрежност, необуздан нрав, саморазчитане, самоуправление и проява на интерес към обекти на изкушение.

Защо никой християнин не трябва да се съмнява, че е възможно да бъде напълно освободен от греха? Исус не е ограничен само като Спасител. Цялостното освобождение от греха е целта на Христос (Тит 2:11-15). Бялата лилия расте в блатото, но без кал по нея. Християните може да растат в този мръсен свят все още, но без петна по техния живот (Римляни 12:1-2). Наше преимущество е да бъдем напълно отделени от злото в света. Бог е обещал, че ние ще бъдем изчистени и осветени. “Верен е Онзи, Който ви призова, Който и ще го извърши” (I Солунци 5:24).



"Следвайте мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа" Евреи 12:14