Божието Слово ни учи, че женитбата е обвързване за цял живот. Моногамията (едноженството) е непроменящото се учение на Библията. Полигамията (многоженството) е противно на Божията съвършена воля. Библията забранява женитбата на вярващ с невярващ. Също така, в диспенсацията на Новия Завет, никой няма право да се развежда и жени повторно, докато първият му партньор е жив. Когато човек се обръща към Бога, необходимо е да се направи незабавно възвръщане в това отношение, ако човек е женен погрешно – Битие 2:24; Второзаконие 7:1-4; Йов 23:11-13; 2 Коринтяни 6:14-18; Притчи 31:10-31; Малахия 2:14,15; Римляни 7:2-3; Ефесяни 5:31-33; Матей 5:31-32; 19:3-9; Марк 10:2-12; Лука 16:18; Йоан 4:15-19; Битие 20:3:7.
Женитбата е свято единство, жив символ, скъпоценно взаимоотношение, което се нуждае от нежна самопожертвователна грижа. Тя е Божия идея и не е ‘собствено откритие’ на никоя култура. Тя е дар от Бога за човека и има три основни аспекта:
- Човекът напуска родителите си и, в публичен акт, дава обет на своята съпруга;
- Човекът и жената са свързани заедно чрез поемане на отговорността да се грижат един за друг и да обичат партньора си повече от всеки друг;
- Двамата стават една плът в интимност и предаване на чудесното единение, което е запазено за женитбата. Чрез извършването на това, женитбата осигурява необходимото общение, утеха, разбирателство и партньорство. Това е един от Божиите методи да запази мъжете и жените чисти от прелюбодейство и неморалност. С много малки изключения, повечето мъже и жени са създадени за женитба. Тези малко на брой изключения са в случай, че човек получи Божието водителство, а не са продукт на детински решения, погрешна имитация, посвещение без вяра или лекомислено религиозно съчувствие (Битие 2:18-20, 22-24; Матей 19:4-5; Ефесяни 5:31; I Коринтяни 7:1-2,25-29,32).
Семейството е част от Божия план за изграждането на Християнското семейство. Но вярващият не е създаден, за да си търси жена или мъж, нито пък да прибягва до отвратителните методи на ‘пробване’ или ‘избиране чрез изваждане от списъка’. И Господ Бог каза: “Не е добре за човека да бъде сам; ще му направя подходящ помощник” (Битие 2:18). Като че ли Бог каза: “Няма да позволя на човека да избира за себе си”. “И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я приведе при човека” (Битие 2:22). Бог не му доведе момиче, нито незряла девойка или тийнейджърка, но Той му доведе жена – (умна, здравомислеща и зряла). Той доведе съвършеният ‘еш’ – втория от неговия вид! Бог дори и днес все още води Неговите деца по Неговата воля. Той прави това чрез: (І) Своето Слово (Псалми 119:105,130; 2 Тимотей 3:16,17); (ІІ) вътрешния глас на Святия Дух, подбуда, насочване, повлияване или възпиране (Йоан 10:4-5,27; Римляни 8:14; Притчи 20:27; I Царе 9:15-21;16:13; Йоил 2:28,29; Деяния 9:10-15). Обаче всяко получено откровение трябва да бъде старателно сравнено с Писанието. Ако някое откровение, видение или сън противоречат на Словото по някакъв начин, такива откровения, видения и сънища са фалшиви и трябва да бъдат отхвърлени (Исая 8:19-20; Еремия 23:21-32; 2 Коринтяни 11:13-15; Откровение 22:18-19). Щом веднъж се разбере Божията воля, вярващият трябва да потърси и получи съгласието на родителите, преди да продължи с по-нататъшни планове (Битие 24:15-29; 34:3-12; Изход 22:16; Второзаконие 7:3; I Царе 18:20-21; I Коринтяни 7:36-38).
Безбожна постъпка е който и да е вярващ да избяга с любимия човек, без да вземе под внимание различната, непоколебима позиция на родителите (Битие 31:20-29). Хора, намиращи се в такава ситуация трябва да се молят и да вярват в Бог, Който им е дал откровението на Неговата воля, че Той ще довърши започнатото, защото “с Бога всичко е възможно” (Псалми 37:4; Филипяни 4:6; Притчи 21:1; Марк 10:27). След това, плащането на цената за невестата (където това се изисква) трябва да се извършва съгласно Писанието. Небиблейско е да вземаш пари назаем или да влизаш в дългове, за да впечатлиш родителите на момичето или поканените на сватбата. Също се счита неправилно за двама души да живеят заедно без да са посрещнали поисканите от техните родители задължения (Изход 22:17; I Царе 18:25-27; Осия 3:2,3; 1 Коринтяни 14:40; Римляни 13:7,8). Родителското съгласие ще води, естествено, към периода на опознаването, който се определя от църковното ръководство, като за предпочитане този период да не е повече от 9 месеца. Това дава на бъдещата двойка възможност за взаимно опознаване и за планиране на предстоящия им съвместен живот. По това време двамата не трябва да се срещат на тайно, а в дома на някое християнско семейство, където ще има и други свидетели. В този период двамата споделят очакванията си един от друг (в областта на финансите, колко деца искат да имат и т.н.). По времето на този период на опознаване, както и преди това, бъдещата двойка трябва да се пази в чистота (I Солунци 4:3-7; 5:22). Посещенията и размяната на подаръци на този етап, преди сватбата, не са приемливи. Християнската сватба се предшества от ‘попълване на заявление’ в Брачния регистър. С това публично се информира длъжностното лице, което не би трябвало да има някакви възражения относно предстоящата женитба. Църковното бракосъчетание се осъществява чак след като пасторът е получил документа за граждански брак от длъжностното лице.
Църквата няма да извърши бракосъчетание, когато
- един от партньорите е бил някога женен (омъжена) и се е разделил с предишния си партньор (Матей 19:4-6; Йоан 4:18);
- момичето не е получило съгласието на своите родители
- двойката е неподходяща за обвързване – единият не е новороден (Второзаконие 7:3, 2 Коринтяни 6:14)
- жената е вече бременна.
Никой вярващ не трябва да се жени с невярващ или разведен човек. Освен това Божието Слово забранява женитбата с близък роднина (Левит 18:6). Жененето на близки роднини е забранено от Бога поради физически, социални и морални причини. Децата, родени от близки роднини, могат да имат сериозни проблеми със здравето. Когато сексуалната връзка е неподходяща, семейният живот бива разрушен. “Защото всеки, който върши коя да е от тия гнусотии – човеците, които ги вършат, ще се изтребят от людете си… “ (Левит 18:29).
От притчите и действителните женитби в Писанието знаем, че сватбите бяха моменти на радост и празненства (Еремия 16:8-9; 33:11; Йоан 2:1-11: 3:29; Исая 62:5) и младоженеца, невестата и гостите обличаха специални сватбарски дрехи (Матей 22:12; Откровение 19:7-8). Все пак Християнската практика трябва да се води от неизменното учение на Новия Завет относно живота на Християните (I Коринтяни 7:29-31; 6:12; 8:9,13; Римляни 14:15; I Йоан 2:6; 3:2-4). По тази причина вярващите трябва да избягват всяка форма на светщина и подражание на света в обличането и в начина на забавление на гостите. Сватбите трябва да се характеризират с простота и скромност и с прослава на Божието име.
Първата стъпка в създаването на нов съюз е анулирането на стария – разделяне с родителите (Битие 2:23-24). Той трябва да напусне баща си и майка си, което означава заминаване, освобождаване от нещо. Мнозина, които нарушават този библейски принцип, откриват с разочарование, че тяхната съпружеска радост е наранена. Бракът е “докато смъртта ни раздели”, и Бог не е дал възможност за развод и повторна женитба.
Липсата на духовна, емоционална и интелектуална близост в брака обикновено се предхожда от разрушена физическа близост. Когато партньорите не успяват да разкрият един пред друг тайните си мисли, те прекъсват общението си. Великата тайна на семейното щастие е взаимната любов, доброта, нежност и красота на характера. Жената трябва да уважава и да се подчинява на мъжа си, мъжът трябва да обича и да се грижи за жена си (Ефесяни 5:22-31). “Жени, подчинявайте се на своите мъже, като на Господа…”. Подчинението не е заличаване или анулиране на личността на жената. То не е нито поробване, нито наложено покорство. Подчинението е доброволна зависимост. Това е покорство, мотивирано от любов (Филипяни 2:5-8). “Подобно и вие жени, покорявайте се на мъжете си…” (I Петрово 3:1-6). Такъв живот говори високо и ясно и често това е най-ефективния начин да повлияеш на членовете на семейството. Християнските жени би трябвало да развиват с по-голяма готовност своята вътрешна красота, отколкото да бъдат прекомерно ангажирани с тяхната външност. Когато жената практикува тихо и последователно християнска вяра в дома си, нейното семейство ще види Христос в нея. “Мъже, любете жените си както и Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея… Така са длъжни и мъжете да любят жените си, като своите тела” (Ефесяни 5:25-28). Христос е пример за любов. Съпругът никога не може да обича жена си твърде много, а и любовта е незначителна в сравнение с Божията любов. Любовта на съпруга го прави внимателен, разбиращ и търпелив към жена си.
Съпругът също е глава на семейството. Водачеството съдържа идея за власт, авторитет аналогичен на Христовия. В тази насока, мъжът е духовен глава на семейството, и неговата жена се движи според неговото водачество. Мъдрият и почетен от Христос съпруг няма да изважда преимущества от неговата роля, и мъдрата и почетена от Христос съпруга няма да опитва да подкопае водачеството на съпруга си. “Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си” (Ефесяни 5:33).
