Божието Слово ни учи, че Възкресението на мъртвите е учение в Библията, толкова ясно изложено, колкото и учението за безсмъртието на душата. Всеки човек, който някога е живял, ще бъде възкресен, някои – за почит и слава, други – за срам и оскърбление – Йов 19:25-27; Псалми 71:20; Исая 26:19; Даниил 12:2; Йоан 5:28-29; I Коринтяни 15:12-57; I Солунци 4:13-16; Евреи 6:1-2; Филипяни 3:8-11; Откровение 20:4,6,12-13.
Възкресението на мъртвите е основно и важно учение на Библията. Действително, всеки, който умре в този свят ще претърпи физическо възкресение преди Съда от Големия Бял Трон. Това учение показва, че ще има възкресение на тялото, съединено с душата; едни ще посрещнат Господа в мир и радост, други ще го срещнат като съдия – в осъждане, вечно наказание и мъки в огненото езеро. Исус, пророкът дошъл от Бог, провъзгласи в Йоан 5:25: “Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят, ще живеят”. Истината за възкресението на праведните и неправедните кънти в поученията на Исус Христос (Йоан 6:40; 11:25; Матей 16:21; 22:23-31). Йов говори, че ще види с очите си и в плътта си Бога след като червеите разрушат тялото му (Йов 19:25-27). Исая говори, че земята ще предаде мъртвите (Исая 26:14-19). Даниил говори за пробуждането на ония, които спят в пръстта, някои за вечен живот, а някои за срам и вечно презрение (Даниил 12:2). По същия начин говори и Давид (Псалми 16:10; 17:15). Старозаветните светии (Евреи 11:35), новозаветните светии (Матей 28:1-20;Марк 16:1-18; Лука 24:1-49), включително Павел (Деяния 17:18,32), Петър (I Петрово1:3; 3:21), дори Ирод – злият цар, и мнозинството от хората в неговите дни, вярваха във възкресението на мъртвите (Марк 6:14-16).
Формата на възкресеното тяло е показана във възкресеното славно тяло на Исус Христос, първият плод на починалите (Лука 24:36-43; Йоан 20:11-20,24-31; I Йоан 3:2). Всички възкресени тела ще бъдат безсмъртни (Даниил 12:2; Марк 9:42-48). Възкресените тела на светиите ще притежават различна степен на слава. “Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната, друг блясъкът на звездите, па и звезда от звезда се различава по блясъка. Така е и във възкресението на мъртвите” (I Коринтяни 15:39-54). В периода между смъртта и възкресението (когато тялото и душата са разделени), някой може да попита: Къде е душата? Душите на светиите отиват незабавно да срещнат Бога в Небето. Престъпникът на кръста, който се покая, получи прошка и уверение от Исус: “Днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лука 23:39-43). Праведния Лазар умря и беше “отнесен от ангелите в Авраамовото лоно”, където беше утешен (Лука 16:19-31). Стефан при умирането си каза: “Виждам Небесата отворени и Човешкият Син, стоящ отдясно на Бога”, готов да го приеме (Деяния 7:54-60). Павел каза “предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа” (2 Коринтяни 5:1-8). Много други пасажи в Писанието потвърждават, че душата на светията се радва на Божието присъствие по време на смъртта (Филипяни 1:21-23; Еклесиаст 12:1,7). От друга страна, когато грешникът умре, неговата душа незабавно отива в ада. Там той е съзнателен, може да вижда, чувства и чува (Лука 16:19-31).
Времето за възкресението на праведните за живот и за възкресението на неправедните за осъждение е подробно изяснено в Писанията в съответствие с цялостния план на Бог.
Възкресението на светиите на Бог, описано в писанията като възкресение за живот (Йоан 5:28-29), възкресение на праведните (Лука 14:13-14), по-добро възкресение (Евреи 11:35) и първото възкресение (Откровение 20:4-6), има четири фази:
- Възкресението на Христос, като първият плод на починалите (I Коринтяни 15:3-4,12,20,23).
- Възкресението на светиите от епохата на Църквата при грабването (I Солунци 4:13-16).
- Възкресението на светиите от Голямата скръб (Откровение 20:3-5).
- Възкресението на Старозаветните светии при Второто Идване на Христос на земята (Даниил 12:2; Исая 26:19).
Всички светии на Бог, които някога са умрели, ще бъдат възкресени в първото възкресение. Нито една душа няма да бъде изоставена. Каква радост! Какъв триумф!!! (Откровение 20:6) “Блажен и свет оня, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.” Второто възкресение е част от Божия план, но то се занимава с неспасените починали. Има период от хиляда години между първото и второто възкресение (Откровение 20:5-15). Второто възкресение е описано също като възкресение за осъждение (Йоан 5:29). Ще има вечно наказание и мъчение в огненото езеро за всички, които участват във второто възкресение, които са пропуснали първото възкресение и имената им не се намерят в Книгата на Живота (Даниил 12:2; Откровение 20:11-15). Както в ранната църква, когато Именей и Филет се отклониха от истината като поучаваха, че възкресението е вече станало и събаряха своята вяра и вярата на тези, които следваха фалшивото им учение, така и днес има много фалшиви учители, които “не знаят нито Писанията, нито Божията сила” и повалят вярата на мнозина (2 Тимотей 2:17-18; Матей 22:23-32). Днес има изобилие от фалшиви учения за възкресението от мъртвите и те имат същия опустошителен ефект върху тия, които вярват в тях. Такива са ученията за: (а) Унищожението и (б) Чистилището.
Съмнението, неверието и присмеха на грешниците няма да предотвратят цялостния план на Бога за възкресението и на праведните, и на неправедните както то не попречи и на възкресението на нашия Спасител и Господ, Исус Христос (Деяния 23:8; 2 Тимотей 2:15-18; I Коринтяни 15:12-23; Римлани 3:3,4). Възкресението на Христос и бъдещото възкресение на светиите формира основата на християнската ни вяра (I Коринтяни 15:16-20). “Защото ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си. Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали. Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление. НО СЕГА ХРИСТОС Е БИЛ ВЪЗКРЕСЕН!”
За да участваме в първото възкресение, възкресението на спасените, на първо място трябва да имаме духовно възкресение по времето на настоящия ни живот, чрез което духът е оживял от смъртта на прегрешенията и греховете и цялостно е обновен по славното подобие на Бога за живот на праведност и святост, “без която никой няма да види Господа” (Ефесяни 2:1-2,4-6; I Солунци 4:14,16; 2 Коринтяни 5:17-19; Евреи 12:14).
