Божието Слово ни учи: Че адският огън е мястото на вечно наказание, където грешниците (всички, които не се намерят записани в книгата на живота) ще се измъчват завинаги. Той беше приготвен за дявола и неговите ангели (Матей 25:41) но Бог е постановил злите и онези, които Го забравят и отхвърлят Христос, да бъдат хвърлени там заради техните грехове и заради пренебрегване на Неговото спасение – Псалми 9:17; Матей 25:46; Лука 12:4-5; 16:19-31; Матей 5:22,30; Марк 9:43-47; Откровение 14:10-11; 20:10,12,15.
Реалността на огненото езеро е важна и периодично напомняна тема в писанията. То е описано като място на мъчително страдание и вечно наказание на непокаялите се в неугасим огън. (Матей 25:41; Марк 9:43-48; Лука 16:23,28). Поради ужаса на адския огън има мнозина, които го отхвърлят като библейска истина. Дори мнозина подреждат редица иронични твърдения, за да дадат смислено обяснение на тяхната възмутителна некомпетентност. Библията, така или иначе, изобилва от примери, които показват, че огненото езеро е вечния дом на грешниците (Псалми 9:17; Притчи 7:24-27; Притчи 9:13-18; Марк 9:43-48; Лука 16:22-28; Откровение 20:13-15; 21:8).
Огненото езеро е ужасяващото ‘местоуспокоение’ на грешниците. И Господ Исус Христос използва значително време, за да придаде тежест на реалността на адския огън. Той каза на град Капернаум, че ще слезе до ада поради неговите неправди (Матей 11:23). Той предупреди многократно за опасността от ада и за нуждата на Своите слушатели да бъдат избавени от него (Матей 5:22,29-30; 10:28; 18:8-9; Марк 9:43-48; Лука 12:5). Той представи ада като място на вечно наказание (Матей 25:41,46; Марк 9:43-48; Лука 16:22-28; Откровение 14:10-11). Той каза, че ада е участта на грешниците, които умират неспасени (Матей 7:15-19; 13:40-42,50; 23:33; 25:41-46; Лука 16:23; Откровение 19:20; 20:14-15; 21:8).
Апостолите също следваха обясненията за ада, оставени от Господ (Римляни 2:5-9; 2 Солунци 1:8-9; Евреи 10:26-27; Яков 3:5-6; 2 Петрово 2:4,9; 3:7; Юда 7,23; Матей 3:7-10). Църквата днес не може да си позволи да приеме някаква по-малко категорична позиция по отношение на проповядването на адския огън, без да наруши свещеността и цялостността на Писанието.
Думата ‘Hell’ (ад) се открива 54 пъти в Библията (King James version). Думата ‘Sheol’ (шеол) – аналогичната дума на еврейски език се среща 31 пъти, докато гръцките варианти “Gehena” (геена) и “Tartarus” (преизподня) се срещат съответно 12 и 10 пъти. Тяхната редовна употреба в писанията, както и множеството обиколни начини, по които Господ и другите библейски автори загатват за адския огън, дават достатъчно основания за неговата достоверност.
Когато грешникът умре, неговата душа незабавно отива в ада, където той изпитва в пълно съзнание ужасяващите мъки на адския огън. Историята за бедния Лазар и богаташа най-добре илюстрира вечното наказание, което чака всеки грешник (Лука 16:23-24).
Адът също е мястото, където спомените на осъдените оживяват. Богаташът в Лука 16:23-24 си спомни своя разюздан живот на земята, както и факта, че имаше петима, все още неспасени, братя. Редом с мъките на грешника в ада стои и вечното съжаление за погрешната му преценка по време на земния му живот да бъде част от неспасените.
Поучаването на доктрината за ада трябва внимателно да отхвърля ироничните и небиблейски възгледи на фалшивите учители. Идеята за ‘чистилището’, представляващо т. нар. междинно състояние между смъртта и явяването ни пред Бог, няма никаква библейска основа. Точно толкова необосновано е и схващането за ‘унищожението’ на грешниците. Предстоящото наказание на грешниците е вечно, което те получават автоматично след като умрат и бъдат отведени в ада, където “червеят им не умира и огънят им не угасва” (Марк 9:44-48; Второзаконие 32:22; Йов 26:6; Исая 5:14; Амос 9:2; 2 Петрово 2:4; 2 Солунци 1:7-9). Спорът около реалността на ада е излишен, тъй като писанията са ясни относно този въпрос. “Но естествения човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно” (I Коринтяни 2:14). Тъй като Бог е свят, грехът трябва да бъде наказан или в личността на грешника, или в личността на човек, който го замества, Господ Исус Христос.
Никой човек не вярва в ада, просто защото му се иска. Човек вярва в ада, защото е принуден да вярва. Истина е, че вечното наказание не е приятна тема за разговор, но то е ужасяваща действителност, страшна и трагична участ.
