Божието Слово ни учи: Че Божеството се състои от три отделни, различни и познаваеми личности и характери, съвършено свързани в едно. Отец, Синът и Святият Дух са различни личности, а не просто три имена на една Личност – Матей 3:16-17; 2 Коринтяни 13:14; Матей 28:19-20.
Божеството се състои от Отца, Сина и Святия Дух. Библията ясно учи, че всяка една част от Божеството е Бог; те са отделни, различни и познаваеми личности и характери, съвършено свързани в едно. Отец е наречен Бог (I Коринтяни 8:6; Псалми 89:26; I Летописи 29:10; Матей 6:9), Синът, Исус Христос, е наречен Бог (Исая 9:6-7; Йоан 20:28), и Святият Дух е наречен Бог (Деяния 5:3-4; 1 Коринтяни 3:16-17; 6:19-20; Евреи 3:7-9; 10:15-16; Еремия 31:31-34). От горното е ясно, че Отец, Сина и Святият Дух са три различни личности, вечносъществуващи и еднакво равни в сила и божествени качества, които правят всеки един от тях Бог. Думата “БОГ” в Битие 1:1 е “Елохим”, което на иврит означава “множеството на Ел (Силния)”. “Елохим” (Силните) се появява повече от 2,700 пъти в Стария Завет и тази многочисленост се вижда в: “Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие…”; “И рече Господ:…Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им…” (Битие 1:26; 3:22; 11:6,7; Йоан 14:23; Псалми 2:3). Когато се използва думата “Божеството” тя описва Святата Троица (Римляни 1:20).
Единството на Божеството е духовно доказано чрез изпълнението на всички божествени планове и цели. При Сътворението, с използването личното местоимение от множествено число “ние”, изплува важен факт за Божеството (Битие 1:26). Най-малко това загатва за участието на повече от една личност при сътворението на човека. Същата дума отново се повтаря първо, при падението на човека (Битие 3:22), и в началото на Божието съвършено желание да спре глупостта на хората чрез мъдро разбъркване на езиците им (Битие 11:7).
Свидетелството на Писанията за служението на Господ Исус Христос разкрива съвършеното единство на Божеството. Помазанието от Бога и Силата от Святия Дух дадоха възможност на Исус Христос да изпълни Неговата мисия (Деяния 10:38).
Общението между Бога и хората също потвърждава Божеството като Бог в три лица съвършено свързани в Триединство (Ефесяни 2:18). Допълнителните служения на Троицата са обяснени в почти всички книги на Новия Завет (Матей 3:16-17; 28:19; Марк 1:10; Йоан 16:7-15; 6:37,44; Римляни 8:16; I Солунци 5:23; Ефесяни 5:25; I Петрово 1:2; I Коринтяни 12:4,7; Деяния 10:38).
Трите индивидуалности на Божеството действаха заедно при въплъщението на Исус Христос. Бог Отец не само направи възможно Неговия Син да “облече” човешка плът, подготвяйки го за Неговата страдалческа мисия (Йоан 3:16), Той изпрати и ангели да обяви предстоящото раждане на Спасителя от девица. Това беше свръхестествено дело, което впоследствие беше напълно усъвършенствано от силата на Святия Дух (Лука 1:26,35).
По-нататък в кръщението на Исус Христос намираме отново доказателство на истината за Божеството, когато Отец изпрати Святия Дух във формата на гълъб да слезе върху Исус Христос и когато Всемогъщия Бог публично провъзгласи Исус Христос като Неговия Възлюбен Син (Матей 3:16-17). Дори и в самото начало на Неговото служение Исус изявяваше общението си с Бог Отец и Святия Дух. Само тяхното общо работене можеше да доведе до изпълнението на Неговата многоаспектна мисия на проповядване на благовестието, изцеляване на болните, освобождаване на затворените и т.н. (Лука 4:18).
Наистина, делото на изкупление, което Исус Христос извърши като предаде Себе Си на смърт чрез разпъване на кръст, беше извършено съвместно с Бог-Отец и Святия Дух (Евреи 9:14), както беше и второто дело на благодатта: освещение или святост, чрез което човек е изчистен от неговата вродена поквареност, от паднала му природа, която той е наследил от Адам (Йоан 17:17; Римляни 15:16). Също така, Божеството работи в упълномощените вярващи чрез кръщението в Святия Дух, за разпределянето тежестта на задълженията, дадени им от Бога (Йоан 15:26; 16:7-15; Лука 11:13).
Великата Христова заповед, която Той остави на последователите Си беше да кръщават всички, които се покайват и повярват в благовестието, в името на Отца и Сина, и Святия Дух (Матей 28:19).
Дори днес, нашата молитва въвлича трите индивидуалности на Божеството. Ние отправяме молитвата си към Бог-Отец (Лука 11:2; 22:42; 23:34,46; Йоан 17:1,5,24-26; Яков 1:5) чрез Исус Христос, Сина (Йоан 14:13-14; 15:16); и разбира се, без помощта на Святия Дух всичките ни молитви щяха да бъдат напразни (Римляни 8:26).
Божеството е напълно засвидетелствано в Писанията, защото “има трима, които правят запис в Небето, Отец, Словото (Сина) и Святия Дух: и тия тримата са едно” (I Йоан 5:7). Само съвършената работа на Божеството е тази, която ни поддържа ден след ден да продължаваме като вярващи (2 Коринтяни 13:14).
Божеството е велика тайна, която е отвъд ограниченото съзнание на неспасения естествен човек (I Коринтяни 2:14). Вярващите приемат благовестената истина за Троицата чрез вяра, признаващи, че Бог остава вечната съкровищница на всички тайни (Второзаконие 29:29); че предвид на Неговото съществуване или същност, Той е един, а предвид Неговата индивидуалност, Той е троица; и същността Му не трябва да бъде разделена, нито Неговите три личности – объркани. Въпреки голямата тайна около учението за Божеството, това учение винаги се доказва, че е с много богата духовна и практическа стойност. И на всички, готови да се покоряват, Господ Исус Христос обеща идването на блаженото царуване на Божеството (Йоан 14:23; Откровение 3:20).
