Пълната поквара, греховност и виновност на всеки човек | Служение на по-дълбок християнски живот

Служение на по-дълбок християнски живот

България


Пълната поквара, греховност и виновност на всеки човек

Божието Слово ни учи: За пълната поквара, греховност и виновност на всеки човек от Грехопадението насам, чието възмездие е причина за Божия гняв и осъждение – Псалми 51:5; Йов 14:4; Римляни 3:23; 5:12-17; Марк 7:21-23; Ефесяни 2:1.

Пълната поквара, греховност и виновност на всеки човек от Грехопадението насам, прави всички грешници обект на Божия гняв и осъждение (Битие 2:15-17; 3:1-6; Римляни 5:17,19; Псалми 51:1-5). Човекът беше създаден по Божия образ и той беше праведен и свят. Той беше венецът на Божието творение (Битие 1:26-27; Псалми 8:5-8; Битие 1:31). Чрез съзнателно неподчинение и прегрешение човекът падна в дълбините на греха. В следствие на това всички, родени чрез нашите прародители (Адам и Ева), станаха грешници, формирани в неправда и съвсем лишени от святостта на Бога. Всеки човек стана изцяло предразположен към злото (Псалми 51:1-5; Римляни 3:10-18,23; 7:14-21; Йоан 3:18,36; Римляни 5:12-17; Йов 14:4; Исая 48:8). В резултат на падението на човека (Адам и Ева), всички хора, родени от мъж и жена станаха грешници по наследство. Чрез наследяване на грешната природа човекът стана покварен. Няма нищо в естествения човек, което да не е било повлияно от силата на греха.

Цялата същност на човека: умствено, физически, психически, морално и духовно, беше повлияна от греха. Писанията свидетелстват, че Божият образ в човека беше сериозно повреден при това голямо падение. В резултат на падението и наследяването на грешната природа, човек беше разделен от Бога; напълно отчужден от съвършения, свят и чист Бог. Това разделение е причината за появата на скръб, срам, страх, душевно страдание и разнородни проблеми, духовни и умствени. Човекът стана грешник и длъжник на Бога (Римляни 1:32; 6:23; Езекиил 18:4; Евреи 9:27). Всичко това постави човека под гнева и осъждението на Бога, “защото душата, която е съгрешила, тя ще умре”. Няма нещо, което можем да направим, за да се харесаме на праведния и свят Бог. Няма нещо, което естествения човек (отпаднал от благодатта) може да предложи, за да успокои Бога и да избегне Неговия праведен съд.

Библията описва падналото естество на човека по различни начини. Исус Христос оприличава грешниците извън Божието Царство на свине и кучета. “Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с нозете си и да се обърнат да ви разкъсат” (Матей 7:6; Марк 7:25-28). Той също ги описва като кози (Матей 25:33). Павел, в неговото послание към църквата във Филипи, ги предупреждава да се пазят от злите работници като от псета (KJV) (Филипяни 3:2). Също в неговото послание до Римляните, той описва падналото естество на човека като: “няма праведен нито един”, “заедно се развратиха”, “гроб отворен е гърлото им”, “чиито уста са пълни с клевета и горест”, “понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римляни 3:10-18,23). Исус и Йоан Кръстител описват човека като ехидна (змия) (Матей 3:7; 12:34). Изобщо, грешният човек се характеризира с развратен ум, изпълнен с неправедност – неморалност, алчност, пълен със завист и убийство; човекът е осквернен и опетнен (Римляни 1:28-37; Марк 7:21-23), коварни, престъпници, “работници на неправдата”, “размишленията им са беззаконни размишления; опустошение и разорение има в пътищата им” (Исая 48:8; 59:5-8), лукави и коварни, пълни с лукавщина, слепи, глупави и помрачени в разбирането, чеда на гнева (Ефесяни 2:3; 4:14). Библията ни казва, че сърцето на човека е болно. Сърцето измисля зли намерения и не заслужава да се прослави от Бога. Всеки човек беше поробен под греха, и понеже грехът живее в естествения човек, човекът бива заченат в грях, роден в грях, порастен в грях – по естество и по наследство, той е грешник.

Последствието от падението на човека е, че човека стана напълно покварен, и непосредствените резултати бяха разделянето му от Святия Бог и проклятието върху Адам и потомството му (Битие 3:1-6,14-19,23-24; Римляни 5:12; 8:22). Божият съд също идва върху всички човеци: “Душата, която е съгрешила, тя ще умре”, “защото заплатата на греха е смърт” (Езекиил 18:4; Римляни 6:23). Човешкият род се разбунтува против Бога и наруши закона Му, но Божията любов принуди Святия Бог да промисли изкупление за човека и начин да изпълни закона, защото “без проливане на кръв няма прощение” (Евреи 9:22). Затова Бог се зае с изкупителното дело като изпрати Исус Христос да умре за човека. Исус Христос съвършено замени човека като понесе греховете му (Битие 22:7-8,14; 3:15; Йоан 3:16; Евреи 9:22). Той стана Божия Агнец (Йоан 1:29; Матей 1:21). Чрез съвършената Му жертва (I Коринтяни 5:7) и чрез Неговата кръв човек има цялостна защита от фаталното и вечно последствие на падението, от проклятието от нарушението на закона, (Изход 12:13; Галатяни 3:13), пълно освобождение от вината и осъждението на греха и пълно изкупление чрез вяра в Него (Исая 53:4-8; Деяния 8:32-35; I Петрово 1:18-21; 2:24).

Изкуплението е примирение на грешния, паднал човек с Бога, което стана възможно чрез съвършената жертва на Исус Христос. В заместващата смърт на Исус Христос става замяната на наказанието на всички грешници по света със страданията на Христос. Основната цел на това е пълното изкупление на падналото човечество. Чрез тази Божия милост грешниците са примирени с Бога. Само Господ Исус Христос може да унищожи силата на греха над естествения човек (Йоан 3:16; Римляни 5:17-19) “Защото чрез неподчинението на един мнозина станаха грешници, така че чрез подчинението на един човек, мнозината да станат праведни.

Бог изисква покаяние от всички грешници преди те да могат да се възползват от подсигуреното изкупление, извършено от Исус Христос (Исая 53:5-7; Матей 20:28; 26:28; Йоан 3:14-15; I Коринтяни 5:7; Йоан 1:12; 3:18,36). Покаянието е промяната, която настъпва в отношението към греха на каещия се. Това е обръщане от греха към Бога. Искреното и пълно покаяние и скръб поради греха, чрез посредничеството на Святия Дух, са важни предпоставки за спасение. Покаянието е дълбоко вътрешно преживяване, което прави грешника да се обърне към Бога. Затова Бог изисква покаяние от всеки човек (Марк 1:15; Матей 4:17; Лука 13:3,5; 24:47; Деяния 2:38; 3:19; 17:30). Когато грешникът чуе благата вест, потвърдена от Святия Дух, ще има дълбока скръб за греховете си и ще ги признае чрез изповядване. Той идва при Бога благодарение на изкуплението, направено от Исус Христос чрез заместващата Му смърт и приема жертвата Му като замяна за неговото наказание поради собствените му грехове. На базата на този процес на искрено покаяние, грешникът моли за прошка и помилване поради Божиите обещания в Писанието (Притчи 28:13; Исая 55:6,7; I Йоан 1:9; Езекиил 18:21-22). Когато грешникът, с помощта на Святия Дух, се покае искрено, той получава милост и прошка (Римляни 8:16; 2 Коринтяни 5:17; I Йоан 2:2-3).



"Следвайте мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа" Евреи 12:14