Божието Слово ни учи: Че Господната вечеря беше основана от Исус Христос, така че всички вярващи (всички членове на Божието семейство) да могат да участват в нея редовно, за да “възвестяваме смъртта на Господа, докато дойде Той”. Символите, които се използват са “безквасен хляб” и сок от “плода на лозата”. Всеки, който яде и пие недостойно, навлича осъждение на себе си – Матей 26:17-30; Лука 22:17-20; I Коринтяни 11:23-30.
При издигането на Господната скиния Моисей изискваше тя да се направи по начина, който му беше показан от Господа (Изход 25:9,20; 26:30; Числа 8:4). Ние също трябва да се подчиняваме на учението и практиката на Господната вечеря, която ни остави нашият Господ Исус Христос.
Установяването на Господната вечеря е ясно показано в евангелията (Матей 26:17-30; Лука 22:1,7-20). Павел допълни учението в I Коринтяни 11:20-30. В евангелието на Лука ние виждаме връзка между празника Пасха (или празника на безквасните хлябове) и Господната вечеря (Лука 22:15-20). Господната вечеря в Новия Завет е обичай от типа на Пасхата (или празника на безквасните хлябове) в Стария Завет (Изход 12:1-28,40-51). Това означава, че за нас християните, заместващата смърт на Господ Исус Христос сега заменя жертвите извършвани от Аароновите потомци и Левитските свещеници за изкупване на греховете. По същия начин Господната вечеря заменя празника Пасха.
Някои църкви се отнасят към Господната вечеря като към “тайнство” – “SACRAMENT”(на латински – sacramentum, означава СВЯТО ПРЕДАНИЕ, заповед) (I Коринтяни 11:2). Теолозите я наричат “Евхаристия” – “EUCHARIST” (на гръцки означава – БЛАГОДАРЕНИЕ), докато други я наричат “Господната маса” или “Свято общение” (I Коринтяни 10:16). Хората, които ядат от Господната вечеря се казва, че взимат причастие. Общоприетото наименование обаче е “Господна вечеря”, което беше и използвано и от нашия Господ.
Въпреки, че Господната вечеря замени Пасхата, ако приложим ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ЗАКОН като средство за изучаване на това учение, при един критичен прочит на начина, по който се е празнувала Пасхата, можем да си извадим жизненоважни поуки (Изход 12:1-51; Второзаконие 16:1-8 и 2 Летописи 30:1-27).
Това може да се осъществи, ако ние си зададем и си отговорим на следните въпроси: (І) Кога и защо беше установена Пасхата? (ІІ) Кой можеше да участва в Пасхата? (ІІІ) Какви бяха символите, които се използваха в службата? (ІV) Кой извършваше богослужението и как те се подготвяха, т.е мястото, провизиите, разходите и личните жертви? (V) Какво беше духовното въздействие и колко често беше правена Пасхата? Паралелни въпроси и отговори се поставят и за Господната вечеря.
ПАСХАТА (на еврейски ‘Pesah’ означава “да подмине”, т.е.“да пощади” (Изход 12:13,27). Израилтяните бяха роби в Египет (Изход 2:11). Те викаха към Господа за освобождение (Изход 3:7-10). Фараонът не ги пусна, докато Бог не изпрати ужасни язви над Египет. Пасхата беше установена в нощта, когато Погубителят изби всяко първородно в Египетските домове, но “подмина” или “пощади” Еврейските домове, заради кръвта по праговете и по стълбовете на техните врати (като образ на Голготския кръст). Празникът на безквасните хлябове беше присъединен с Пасхата. Сега тези два празника са известни като Пасха (Второзаконие 16:1-8). Осветените старейшини (възрастните мъже в домовете) се занимаваха със символите (кръвта на чисто агне и безквасен хляб). Агнето трябваше да бъде печено и да не се яде сурово. Нито една негова кост не трябваше да бъде строшена (Изход 12:46; Йоан 1:29; 19:36). То изобразяваше Христос. Оскверненият, необрязания чужденец и езичника не трябваше да участват в Пасхата (Изход 12:43-49). Обаче, някой достоен човек трябваше да отлъчи измежду Израилтяните ония, които отказваха да ядат Пасхата (Числа 9:13). Евреите, които не я спазваха в първия месец поради нечистота, им се даваше втори шанс да ядат Пасхата във втория месец, ако са се очистили (Второзаконие 16:1-8; 2 Летописи 30:1-27).
Правеха се подробни и цялостни приготовления: период за лично и общо очистване, снабдяване на символите за Пасхата, както и мястото за провеждането й. Историята ни казва, че по време на Новия Завет ‘под лупа’ се издирваше да бъде премахнат всеки квас (всяка нечистота) от територията, където се провеждаше Пасхата. Пееха се Псалми от 113 до 118 – АЛИЛУЯ! – (Матей 26:30) и се разказваше историята от Изход 12:1-14, която да напомни за освобождаването на Египтяните. Принасяха се молитви. Беше свято събрание. Евреите празнуваха Пасхата в началото на месеца. Това са паметни дни за вечно опазване във всичките им поколения. Тя носи радост и обновена сила на Господните люде (2 Летописи 30:25-26; 31:1-19). Обаче, чрез дела по закона ни един човек не може да бъде оправдан. От времето на Христа, празникът на Пасхата е силно комерсиализиран (Йоан 2:13-17).
Исус Христос установи Господната вечеря като последната Пасха за новозаветните вярващи, като по този начин показа края на последното (Лука 22:1-20). Нашият Господ Исус Христос е нашето Пасхално агне (I Коринтяни 5:7). Той ни освободи от всяко робство, от греха, от болестта и от Сатана.
В I Коринтяни 11:27-32 се казва, че никой невярващ, блудник, многоженец или пияница не могат да участват в разчупването на хляба. Хората, които се опитват да съвместят Христос със светските принципи, или тези, които се занимават с окултни дейности, също не могат да участват в Господната вечеря. Някои стават недостойни поради воюване по плът, задържане на злоба, разделения и непростителен дух. Всяко възвръщане трябва да бъде направено преди да се вземе участие в Господната вечеря (Матей 5:23,24).
Господната вечеря не е общоприето празненство (I Коринтяни 11:20-22). Ние РАЗПОЗНАВАМЕ Господното тяло (I Коринтяни 11:29). Това предполага, че ние приемаме символите, “безквасният хляб” и “плода на лозата”, като ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ или СИМВОЛИЗИРАЩИ разчупеното тяло на Господа и Неговата кръв, която беше пролята. Те не са действителното тяло и кръв на Исус Христос. Това ни призовава към свят живот и тържественост , когато идваме към Господната маса. Ние вземаме символите, за да възвестяваме смъртта на Господа. Ние си спомняме Неговата любов и страдание на Голготския кръст. Господната вечеря е предназначена да се приема наистина, за да си припомняме смъртта на Господа, докато дойде Той (Матей 26:17-30; Лука 22:7-13; I Коринтяни 11:26). Ние очакваме Грабването и Сватбата на Агнето (Откровение 19:7-9). Водачите на църквата трябва да извършат подходящата подготовка по осигуряването на символите за Господна вечеря. И най-важното е всеки от нас да запази достойнството си.
В църквата, която вярва в Библията, всеки, който яде Господна вечеря недостойно, може да бъде сполетян от фатални последствия (немощ, болест, и даже смърт) (I Коринтяни 11:30). Ако ти винаги се чувстваш недостоен, не е сигурно, че ще бъдеш достоен за Грабването и Сватбата на Агнето (Откровение 19:7-18). Възрастните, младите и децата – всеки, който има свидетелство за спасение и свят живот, може да вземе участие в Господната вечеря.
