Българската история на това служение отново започва в Нигерия...

Един ден двама приятели играят драфт в двора на къщата на едно от момчетата (игра върху шахматна дъска). По улицата минават момче и момиче, които се приближават към тях и им говорят за Исус. Първоначално момчетата само се смеят (защото са мюсюлмани и за тях е много несериозно някой да твърди, че Бог има Син). Но в последствие ги изслушват и накрая, при призива да се молят за покаяние – едното момче, Суле (галено от Сюлейман, името на Соломон в корана) даже се съгласява да се моли. От дистанцията на времето той заявява: "Тогава не съм бил на себе си"...

Скоро след това християните го посещават в дома му и го канят на църква. Не след дълго той става редовен посетител на църквата, но семейството му още не знае нищо. Когато отива на църква всички мислят, че отива на кино с приятели.

Исус даде на църквата точно определена задача с динамичен, а не статичен характер: “Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал” (Матей 28:19,20). Той не ни е оставил сами в решаването на тази задача, а ни е обещал "... Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матей 28:20). Амин!

Целта на това “обучение” е да изградим църквата - “без петно и бръчка”, достойна за идването на Исус.

Служението има проект за изграждане на Християнски учебно-образователен център край град Добрич. Архитектурният проект на част от сградите е вече готов. Бог да благослови труда и усилията ни, защото “..ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите” (Притчи 127:1).

Чрез Божията благодат ще успеем за слава на името Му! Амин!