Свидетелството не един вярващ… на много християни… Толкова различни преживявания, неповторими чудеса, но всички те с една и съща цел - прослава на Божието име. И защо прослава? Защото Той е велик и заслужава цялата Слава, която Му и принадлежи; в която и ние се радваме, като Го възхваляваме за всичките Негови велики дела.

От най-малката открита частица, отвъд която не можем да прогледнем, до безкрайния космос, който не можем дори мислено да обхванем, всичко свидетелства за Неговата великолепна и несравнима Слава. „Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.“ (Римляни 1:19,20)

Но има и нещо друго в живота на християнина, свидетелство от личен опит. Преживяване, което остава в дневниците ни като „Аз извиках към Господа, и в утеснението ми Той ме избави…“. Защото живота на новородения от човешка гледна точка не е съвсем гладък. И Бог никога не казвал, че пътя ни с Него ще бъде без препятствия. Напротив, точно обратното: „Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях“ (Псалм 34:19). Не „понякога“, „рядко“ или „съвсем малко“, а МНОГО. Но Господ е, Който ще избавя МНОГО пъти; Който и прославя Себе Си в живота ни и успоредно с това утвърждава нашата вяра в Истината. А само така се расте: „изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.“ (Яков 1:3) „а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда. А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.“ (Римляни 5:4,5)

Ето защо е писано „нека се хвалим в скърбите си“ (Римляни 5:3), и „считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни“ (Яков 1:2). Защото сме определени да излезем от всички тях като повече от победители. Това е нещо много повече от „позитивно мислене“; това е истинска радост в очакване на следващото свидетелство за прослава на Божието име в моя живот. Като ученик, който очаква следващото контролно с трепет,защото вярва, че ще получи “Отличен”. Може би такива ученици са истинска рядкост, но и истинските вярващи не са често срещан вид. Преди потопа Бог намери само един – Ной.

Всеки търси увереност и мир, но те не се осигуряват със застрахователни полици, а са скрити в Исусовото име. Достъп до тях има само чрез вяра. Но веднъж опитал и познал общението с Бога, не можеш да отречеш, че това надминава всичкото удовлетворение и радост, за които някога си мечтал: „Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него“ (Псалм 34:8)

Дори пътят на вярващия да не изглежда гладък, има нещо, което все пак си остава константна величина: „Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.“ (Римляни 8:28). И да вали, и да гърми, каквото и да става, щом Исус пребъдва в мен, накрая аз ще изляза повече от победител. Дано Святият Дух да ни опази в Своята Светлина до края, за да можем смело да заявим„пътя свърших, вярата опазих“ (2 Тимотей 4:7); а не като мнозина да получим отговор „Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:23), макар че и те имаха много свидетелства в живота си!