Служение на по-дълбок християнски живот

България


НАЗАД

Убеждения

Учението за църквата е като основата за зданието. То е мястото, където се закотвя нашата вяра. Само здание със здрава основа ще издържи на бурите. (Матей 7:24-27) Още...


Твърдостта на вярващия е зависима от непоклатимото познаване на Истината открита ни в Библията (Ефесяни 4:13-14). От друга страна липсата на знание води до отсъпване от вярата и унищожение на християнския ни живот (Осия 4:6). В света на греха и лъжата, построен от Сатана и неговите тълпи (Йоан 8:44), вярващият има нужда да бъде добре изграден върху истината, за да атакува директно всяка лъжа на Сатана, ако иска да остане във вярата (Матей 4:3,4).

Ранните вярващи ясно осъзнаваха нуждата си да бъдат изградени върху ученията на апостолите. И млади, и стари се ангажираха с духовна работа, която да изгради техните характери и убеждения като християни. Те изучаваха Писанията, молеха се и приемаха Господна вечеря (Деяния 2:41-47). Трябва да се отбележи, че изучаването на ученията беше на първо място в тяхното служение. Това вдъхновено от Святия Дух поведение на ранните светии доведе до феноменален растеж на ранната църква. Освен това то допринесе за увереността, твърдостта и растежа до такава степен, че целият Ерусалим се напълни с Христовото учение (Даниил 11:32; Деяния 4:19-20; Деяния 5:28).

Павел разбираше централната роля на Библейските учения в достигането на християнска зрялост и затова той каза на християните в Ефес, че духовните дарби са им дадени, за да се поучават в ученията, които ще ги водят към християнско съвършенство (Ефесяни 4:11-14). Съветът му към Тимотей, неговия син в Господа, беше: “Внимавай на себе си и на поучението си, постоянствувай в това; защото, като правиш това, ще спасиш и себе си и слушателите си” (1 Тимотей4:16). Павловият съвет към Тит, който беше оставен в Крит да тури в ред недовършеното, беше “да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат” (Тит 1:9).

Като вярващи, работници, проповедници, мисионери и водачи като Павел, Тимотей и Тит, нашето устояване до края зависи от разбирането на библейските учения (1 Тимотей 4:16). От това също зависи и спасението на нашето събрание. Всеки член на църквата се нуждае от цялостно разбиране на ученията. Силата или неустойчивостта на църквата зависи до голяма степен от отношението на членовете към ученията (1Петрово 3:15; 2Тимотей 2:15; Колосяни 3:16; Йоан 5:39; Второзаконие 4:4-9).

Ученията, върху които стои църквата, не са обикновени догми или човешки мнения. Те са вдъхновени от Бога (2 Тимотей 3:15-16). Библията ясно ни учи за Покаянието, Възвръщането, Женитбата, Новото Небе и Адския огън, наред с всичко останало. Тези библейски учения ни разкриват съкровищата, без които християнинът не може. Причината и надеждата на нашата вяра се съдържат в тези учения (1 Петрово 3:15).

Всеки вярващ в църквата днес, стар или млад, има нужда да извлече полза от тези учения. Това може да стане само чрез задълбоченото им изучаване, приемането им с молитва и прилагането им на практика (2 Тимотей 2:15). Пренебрегването на ученията и преследването на повърхностни резултати е нанесло неизмерими щети на църквата в днешно време. Наблягането на духовната дейност в комбинация с пренебрегването на личното библейско обучение е разрушило живота на много християни. Този пагубен ефект се проявява в повърхностния християнски живот, в ширещото се отстъпничество, в равнодушието, в светщината и в забавленията на фалшивите учители (Осия 4:6).

Ние живеем в опасни времена (2 Тимотей 3:1-5) и за да можем да си държим главата над водата трябва ревностно да се сражаваме за нашата вяра. Вярващият е на бойно поле и ние трябва да се съпротивим на Сатана и неговите тълпи преди да влезем в Небето (Матей 11:12). Нашето главно оръжие в битката е истината, която е скрита в ученията. Познаването на истината ще ни освободи от лъжите на Сатана и ще ни гарантира истинска свобода (Йоан 8:32). За да противодействаме на дяволските стратегии ние имаме нужда да се "окопаем" дълбоко в ученията.

Мисията на църквата като светлина на света (Матей 5:16) е осъществима единствено, ако се хванем за основополагащата истина. Църквата, която е в невежество не може да учи света както и слепец не може да води слепеца. Да, мисията на църквата е да евангелизира и да учи света (Матей 28:19,20). Тази отговорност се пада на всеки вярващ от Божието домочадие днес. Съвкупността от вярващите образува цялото тяло, така че ако няма добре формирано събрание, църквата не би могла да изпълни целта си. Познаването на основните истини помогна на ранната църква да изпълни своето призвание. Те имаха възможност да утвърждават новоповярвалите, да стоят срещу грешките на фарисеите и садукеите и да издържат гоненията от техните противници.

Дойде време да завършим мисията на Христос в този свят. Но битката за истината може да бъде водена само от просветени вярващи. Като членове на църквата ние трябва да се изправим днес, всеки поотделно, и да попълним пропуските на вярващите в миналото.

"А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат." Евреи 11:1
  1. Святата Библия, съдържаща 39 книги в Стария Завет и 27 книги в Новия Завет, е вдъхновеното Слово на Бог. Ние приемаме Библията като окончателен авторитет по всеки въпрос, касаещ поведението и делата на християнина.
  2. Божеството, се състои от три отделни, различни и познаваеми личности и характери, съвършено свързани в едно. Отец, Синът и Святият Дух са различни личности на Божеството, а не просто три имена на една личност.
  3. Непорочното зачатие, на Исус, Единородният Син на Бога. Разпятието, смъртта, погребението и възкресението на Исус Христос.
  4. Пълната поквара, греховност и виновност на всеки човек от Грехопадението насам, чието възмездие е причина за Божия гняв и осъждение.
  5. Покаянието е цялостно обръщане от всеки грях и неговите измамни удоволствия, което се изисква от всеки грешник преди той/тя или те да могат истински и резултатно да повярват в Исус с вяра, която спасява.
  6. Възвръщането е поправяне на грешките, които сме извършили срещу нашите ближни, връщане на откраднатите неща на законните им собственици, изплащане на дълговете, връщане при онези, които сме измамили, правейки изповед пред засегнатите и извинявайки се на онези, които сме оклеветили, така че да имаме чиста съвест пред Бога и човеците.
  7. Оправданието (или Обновлението) е акт на Божията благодат, чрез който човек получава милост и опрощаване на греховете и е счетен за праведен пред Бог, чрез вяра в изкупителната кръв на Исус, заставайки пред Бога като че ли той/тя или те никога не са съгрешили.
  8. Водното кръщение е съществен елемент от нашето покорство след нашето помиряване с Бога. Водното кръщение е еднократно потапяне (не трикратно) "В името на Отца, и на Сина, и на Святия Дух", както Исус ни заповяда.
  9. Господната вечеря беше установена от Исус Христос, така че всички вярващи (всички членове на Божието семейство) да могат да участват в нея редовно, за да "възвестяваме смъртта на Господа докато дойде Той". Символите, които се използват са "безквассен хляб" и сока от "плода на лозата". Всеки, който яде и пие недостойно навлича осъждение и наказание на себе си.
  10. Цялостно освещение е определен акт на Божията благодат, следващ Новорождението, чрез който сърцето на вярващия бива очистено и направено свято. Това не може да се постигне постепенно чрез дела, усилия или самоналагане, но е получено чрез вяра в освещаващата кръв на Исус Христос. Святостта в живота и чистотата на сърцето са в центъра на християнския живот.
  11. Кръщението в Святия Дух е обличане на осветените вярващи със сила отгоре. Това е "обещанието на Отца" и получаването на този "дар на Святия Дух" е съпроводено с първоначалното доказателство на говорене на ненаучени предварително езици, има се предвид говоренето на езици според както Духът дава способност.
  12. Изкупването от проклятието на закона, изцелението от болести и немощи, както и трайното здраве са подсигурени за всички хора чрез жертвената смърт на Исус Христос.
  13. Личното благовестяване е дадено и заповядано от Бога служение за всеки вярващ. Исус заповяда и Бог изисква всеки вярващ да бъде съчувствителен и плодотворен ловец на души, водейки другите до Христос.
  14. Женитбата е обвързване за цял живот. Моногамията е непроменящото се учение на Библията. Полигамията е противна на Божията съвършена воля. Библията забранява женитбата на вярващ с невярващ. Също така, в епохата на Новият Завет, никой няма право да се развежда и жени повторно, докато първият му партньор е жив. Когато човек се обръща към Бога, необходимо е да се направи незабавно възвръщане в това отношение, ако човек е женен погрешно.
  15. Грабването (обикновено е причислено към първата фаза или етап на Второто идване на Христа) е изтеглянето от земята на всички живи светии и на всички, които са починали в Господа. Грабването е преди Голямата скръб и може да се случи във всеки един момент.
  16. Възкресението от мъртвите е учение в Библията, толкова ясно изложено, колкото и учението за безсмъртието на душата. Всеки човек, който някога е живял, ще бъде възкресен, някои - за почит и слава, а други - за вечен срам и оскърбление.
  17. Голямата скръб ще бъде след Грабването и ще бъде време на ужасно страдание по земята. Описва се също като време на утеснение за Яков. По това време Антихрист ще завладее света и ще се възцари ужас. Той няма да бъде система или организация, а ще бъде личност - свръхестествена дяволска същност във формата на човек, който ще богохулства и ще обявява себе си за Бог.
  18. Второто идване на Христос ще бъде точно толкова буквално и видимо, колкото и Неговото заминаване и Той идва да извърши съд над безбожните. Тогава Той ще установи Царството Си и ще царува за хиляда години.
  19. Хилядолетното царство на Христос (Милениум) е буквално 1000 години царуване на Христос на земята, което ще бъде въведено при Второто идване на Исус на земята с десетки хиляди от Неговите светии. По това време Той ще съди народите, които живеят по лицето на земята.
  20. Съдът от големия бял трон е окончателната Божия присъда над всички (живи и мъртви, малки и големи), които някога са живели по лицето на земята, според техните дела. Това ще бъде след Милениума. По това време ще се състои окончателното отсъждане, познато като Съдът от Големия Бял Трон. Всички онези, които от сътворението до този момент не са били съдени, ще застанат пред Бог (присъдата над вярващите, както и над грешниците, беше дадена от Христос на кръста).
  21. Новото Небе и Новата Земя, "където ще живее правда", ще бъдат направени от Бога и изкупените ще живеят с Бога завинаги. Тази настояща земя, осквернена от греха, ще премине след Съда от Големия Бял Трон.
  22. Адският огън, е мястото на вечното наказание, където грешниците (всички, които не се намерят записани в книгата на живота) ще се измъчват завинаги. То беше приготвено за дявола и неговите ангели, но Бог е постановил злите и онези, които Го забравят и отхвърлят Христос, да бъдат хвърлени там заради техните грехове и заради пренебрегване на Неговото спасение.


"Следвайте мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа" Евреи 12:14